Постинг
19.08.2010 00:04 -
185. Момчето, което говореше цветно
Автор: razkazvachka
Категория: Изкуство
Прочетен: 9412 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2010 05:02
Прочетен: 9412 Коментари: 25 Гласове:
44
Последна промяна: 30.12.2010 05:02
Поздрав за рождения ден
на д-р. Гълъб Ковачев,
който, подобно на един мой герой от
неопределеното минало -
някъде в безвремието,
вижда нещата в повече от три измерения:
може да ги изказва в цвят и форма,
и то с помощта на малко думи
поздравите ето тук: http://gkowachew.blog.bg/
Не го бяха забелязали преди това. Може би защото хората не се вслушват в думите на другите, дори когато са малки и са в един и същи клас. Много по-късно някой започва да се вслушва в думите ти и да се опитва да разгадае какво си искал да кажеш - дори да е очевидно казаното.
Та това станало по някое време на среднощни разходки. През един топъл декември. Вечерта имало луна, а прозорците на града светели и улиците жужали от предновогодишна треска и стаени очаквания за внезапното настъпване на момента, когато грозното патенце внезапно открива, че има огромни бели криле и може да лети.
Този момент рядко идва осъзнато - обикновено го пропускаме.
И тая вечер - под ултрамарин и блеснала луна, се разхождали момчетата и момичетата, говорели си разни техни си неща - повече планове и перчене, по-малко оплаквания и въпроси, несмели опити за ухажване без думи.
Сигурно е имало някаква химия или, ако предпочитате, някакво разместване на пластовете на времето, магия някаква в зрялата нощ - но на другия ден, в часа по литература трябвало да обсъждат някаква тема. Момичетата и момчетата били лирично настроени и издърпали дискусията към техните си проблеми. Дошъл и неговия ред.
Не предприел обичайното си нашествие към поставения въпрос, станал, направил 2-3 опита да започне и внезапно подминал темата на светлинни години, а около него се посипали звънки сребърни луни и зашумели клони на лятна гора сред зимната нощ на декември.
Но времето било разместено и цветните думи - ябълкови луни - пропадали в пролуките на междувремието и не можели да стигнат до местопредназначението си.
Младежът изграждал мостове от лунни лъчи и непрекъснато търсел устои, а реките на времето ги отнасяли. Изронени златни ябълки се търкаляли в сребристите въртопи и попадали в чужди светове.
И станало така, че един ден светът се разпукал и старите мойри - богините на съдбата, които го кърпели, не можели да смогнат и потърсили помощ от смъртни, които понякога успявали да разгадаят в рамките на краткия първи живот на човека ключалките между световете.
В сивата бездна на поредния космически срив били нападали златни думи-ключета и сребърни ябълки-луни. И мостове от лунни лъчи и роса, уловена в паяжини от земните пролетни ливади.
Понеже в междувремието хората имат своята мисия, там животът не се мери по същия начин, както на човеците, които чакат на земята съзнанието им да порасне. Всеки човек има различна дарба и различна мисия, колкото и понякога да ни се струва, че са едни и същи, безмислени, непотребни. Едни от най-тежките задачи са на тези, които могат да свързват светове - строителите на мостове, пазачите на изходите, ключарите към световете - защото те винаги са стъпили на двата бряга.
Мостове от лунни лъчи и висящи градини в потока на времето, фенери-луни, звезди, разпилени по млечния път - който винаги тръгва и стига различно за всеки - по същия мост, в различното време.
Когато прелиташ през времето, понякога се налага да пресечеш сивото нищо. И някъде в нищото проблясват нишки от мостове, а дори и понякога в краката ти тупва златна ябълка сред дъжд от листа и вече виждаш силуета на пътя, по който можеш да стигаш световете на една ръка разстояние от дома.
От цикъла "Машината на времето"
на д-р. Гълъб Ковачев,
който, подобно на един мой герой от
неопределеното минало -
някъде в безвремието,
вижда нещата в повече от три измерения:
може да ги изказва в цвят и форма,
и то с помощта на малко думи
поздравите ето тук: http://gkowachew.blog.bg/
Не го бяха забелязали преди това. Може би защото хората не се вслушват в думите на другите, дори когато са малки и са в един и същи клас. Много по-късно някой започва да се вслушва в думите ти и да се опитва да разгадае какво си искал да кажеш - дори да е очевидно казаното.
Та това станало по някое време на среднощни разходки. През един топъл декември. Вечерта имало луна, а прозорците на града светели и улиците жужали от предновогодишна треска и стаени очаквания за внезапното настъпване на момента, когато грозното патенце внезапно открива, че има огромни бели криле и може да лети.
Този момент рядко идва осъзнато - обикновено го пропускаме.
И тая вечер - под ултрамарин и блеснала луна, се разхождали момчетата и момичетата, говорели си разни техни си неща - повече планове и перчене, по-малко оплаквания и въпроси, несмели опити за ухажване без думи.
Сигурно е имало някаква химия или, ако предпочитате, някакво разместване на пластовете на времето, магия някаква в зрялата нощ - но на другия ден, в часа по литература трябвало да обсъждат някаква тема. Момичетата и момчетата били лирично настроени и издърпали дискусията към техните си проблеми. Дошъл и неговия ред.
Не предприел обичайното си нашествие към поставения въпрос, станал, направил 2-3 опита да започне и внезапно подминал темата на светлинни години, а около него се посипали звънки сребърни луни и зашумели клони на лятна гора сред зимната нощ на декември.
Но времето било разместено и цветните думи - ябълкови луни - пропадали в пролуките на междувремието и не можели да стигнат до местопредназначението си.
Младежът изграждал мостове от лунни лъчи и непрекъснато търсел устои, а реките на времето ги отнасяли. Изронени златни ябълки се търкаляли в сребристите въртопи и попадали в чужди светове.
И станало така, че един ден светът се разпукал и старите мойри - богините на съдбата, които го кърпели, не можели да смогнат и потърсили помощ от смъртни, които понякога успявали да разгадаят в рамките на краткия първи живот на човека ключалките между световете.
В сивата бездна на поредния космически срив били нападали златни думи-ключета и сребърни ябълки-луни. И мостове от лунни лъчи и роса, уловена в паяжини от земните пролетни ливади.
Понеже в междувремието хората имат своята мисия, там животът не се мери по същия начин, както на човеците, които чакат на земята съзнанието им да порасне. Всеки човек има различна дарба и различна мисия, колкото и понякога да ни се струва, че са едни и същи, безмислени, непотребни. Едни от най-тежките задачи са на тези, които могат да свързват светове - строителите на мостове, пазачите на изходите, ключарите към световете - защото те винаги са стъпили на двата бряга.
Мостове от лунни лъчи и висящи градини в потока на времето, фенери-луни, звезди, разпилени по млечния път - който винаги тръгва и стига различно за всеки - по същия мост, в различното време.
Когато прелиташ през времето, понякога се налага да пресечеш сивото нищо. И някъде в нищото проблясват нишки от мостове, а дори и понякога в краката ти тупва златна ябълка сред дъжд от листа и вече виждаш силуета на пътя, по който можеш да стигаш световете на една ръка разстояние от дома.
От цикъла "Машината на времето"
Момчето, което разплака не само Мария, н...
момчето си отива
Момчето, с което никой не можеше да се с...
момчето си отива
Момчето, с което никой не можеше да се с...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
razkazvachka -
И коментар: Тази версия на песента, защото носи пожеланието - да я пее цялата навалица!
19.08.2010 00:07
19.08.2010 00:07
Другото си го знаеш - не изпускай сърцето! Хубав, светъл ден, Пазителю на галактики... Всеки човек има мястото си и няма друг смисъл...
цитирайи няма да я изпускам, ще ходя по нея :)
поздрав, вълшебна.
цитирайпоздрав, вълшебна.
Честит да е рожденикът!
цитирайosi4kata написа:
и няма да я изпускам, ще ходя по нея :)
поздрав, вълшебна.
поздрав, вълшебна.
5.
razkazvachka -
Един текст, който беше заседнал само до заглавието и най-обща представа от най-малко десет години, изведнъж намери
19.08.2010 01:09
19.08.2010 01:09
mamas написа:
Честит да е рожденикът!
смисъла на своето битие:))))
Явно сега е дошло време за поздрав на gkowachew.
ЧРД!!! Няма как - животът е неумолим.
цитирайЧРД!!! Няма как - животът е неумолим.
Pozdravi i za dvamata 4arovnizi ...
Neka e 4estit!!
цитирайNeka e 4estit!!
tili написа:
Явно сега е дошло време за поздрав на gkowachew.
ЧРД!!! Няма как - животът е неумолим.
ЧРД!!! Няма как - животът е неумолим.
How aboot some Scotch - to yer healthe! And Auld Lang Syne:)))
mileidi46 написа:
Pozdravi i za dvamata 4arovnizi ...
Neka e 4estit!!
Neka e 4estit!!
Поздрави и от мен!
цитирайРазказа ще прочета като се върна. Денят се е разбързал")
цитирайДа е жив и здрав gkowachew .
Хубав ,светъл и щастлив ден и за двамата .
Поздравления !
цитирайХубав ,светъл и щастлив ден и за двамата .
Поздравления !
Прекрасно е това твое хлапе! И то като теб има очи за магията на цветовете, луните и за пътищата, които отвеждат към недостижимото! Хубаво е да литнеш над сивотата и с крилете( пък били те и на грозното патенце, пазещо лебеда! ) да видиш как светът засиява с пъстротата на безброй цветове...Поздравления и за теб, и за рожденика!:)))
цитирайПрекрасен поздрав, Razkazvachka!
Присъединявам се!
цитирайПрисъединявам се!
Прекрасен поздрав !
Да е жив и здрав роцденника ,а и ти ,за д аму честитиш с подобни прекрасности :)
Пожелавам ти пътешествие по мостовете на времето ,чудна Разказвачке :)
цитирайДа е жив и здрав роцденника ,а и ти ,за д аму честитиш с подобни прекрасности :)
Пожелавам ти пътешествие по мостовете на времето ,чудна Разказвачке :)
Толкова истински и красив поздрав за Човекът-рожденик с чиста и красива душевност, от несумнено от друг такъв един 4овек!. Какво да се добави, твоят поздрав съдържа вси4ко, дори и цвете в ръката на любимият на рожденика изпълнител. Очевидно си помислила за всичко, Razkazvachka!...
цитирай
17.
razkazvachka -
Човеци, благодаря че бяхте тука и отидохте там, където е купонът:)))
19.08.2010 13:25
19.08.2010 13:25
А приказката си намира човека - и пак - благодаря за четенето, много сте мили!
цитирайЛуна, сребърни нишки, преплетени като дантела, златни ябълки, среднощни екпресни влакове, жълта риза като закъсняло лятно слънце /луна/ ...
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ПРИЯТЕЛЮ!
Пожеланията си ги знаеш:)))!
Само ти намигам и те питам сериозно - Кога гълъбите имат ИМЕН ден?:)))))
Ами ... ВСЕКИ ден!!!
Защото всеки ден е гълъб бял, който прави живота по-красив и цветен!
И не забравяй ... глътката!:)))
Поздрави и настроение!
И на теб, приятелко - поздрави за хубавия постинг!
Бъдете живи и здрави и двамата!
цитирайЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ПРИЯТЕЛЮ!
Пожеланията си ги знаеш:)))!
Само ти намигам и те питам сериозно - Кога гълъбите имат ИМЕН ден?:)))))
Ами ... ВСЕКИ ден!!!
Защото всеки ден е гълъб бял, който прави живота по-красив и цветен!
И не забравяй ... глътката!:)))
Поздрави и настроение!
И на теб, приятелко - поздрави за хубавия постинг!
Бъдете живи и здрави и двамата!
Здравето да му е спътник всеки ден,
аз му пожелавам честит рожеден ден!:)))
цитирайаз му пожелавам честит рожеден ден!:)))
благодаря от сърце за вниманието!Не знам- може би няма по-важно нещо от вниманието към човека!
След това- щастлив съм, че един твой литературен опит е намерил своята персона(той обаче не може да е съществувал без конкретни образи!). Т.е.- творчеството е бит и душевност...и шизофрения...(фантазия,по-скромно казано).
И накрая- чувствам се неудобно пред толкова талантливи хора...Аз съм си взел довиждане с много неща...Благодаря ти!
цитирайСлед това- щастлив съм, че един твой литературен опит е намерил своята персона(той обаче не може да е съществувал без конкретни образи!). Т.е.- творчеството е бит и душевност...и шизофрения...(фантазия,по-скромно казано).
И накрая- чувствам се неудобно пред толкова талантливи хора...Аз съм си взел довиждане с много неща...Благодаря ти!
Не искам да се чувстваш неудобно - не може така - днес ти е Ден.:))))
Преди малко се опитах да отделя нещо за сборника на блога - и ела да видиш - няма нито един текст от моите, който да си харесвам и да мога да употребя, без да редактирам...
Дали пък да не се обърна към теб за съвет? Какво ще кажеш?
цитирайПреди малко се опитах да отделя нещо за сборника на блога - и ела да видиш - няма нито един текст от моите, който да си харесвам и да мога да употребя, без да редактирам...
Дали пък да не се обърна към теб за съвет? Какво ще кажеш?
:)))))
цитирайgkowachew написа:
:)))))
Че показа стихосбирката ми!:)))
цитирай
25.
razkazvachka -
Можеш да си вземеш снимката - просто кликни 2 пъти върху нея, тя ще "порасне" и си я копирай и вмъкни в постинг или където искаш да я съхраниш на комп
24.08.2010 18:49
24.08.2010 18:49
[quote=gkowachew] стихосбирката ми
Няма защо - лесно беше!
цитирайНяма защо - лесно беше!
Търсене
За този блог
Гласове: 22446
Блогрол
1. Закачи - откачи!
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM
2. Любим линк
3. Децата...
4. Фонетично
5. Токио през очите на Лили
6. Термините в маркетинга
7. Кубрат счупил джиесемите в главите на синовете си и...
8. Маслов
9. думите
10. Легендата за Пастух
11. законът на привличането и още десет
12. звездите, изгорели за кьорфишек светлина
13. "Телеграфа" - Видин
14. Щолен
15. безоко е небето, а кой е точно моят аватар
16. пропорции
17. подарък за брат ми
18. N.B.
19. Balls
20. българския сложен календар
21. затъмнение - 04-01-2011
22. под водата няма сълзи
23. хубавото стихотворение
24. Илиана Димитрова
25. Народопсихология
26. измислена насън
27. 1 септември 2011
28. Бакаджиците
29. HERE I AM