Имало някога на Земята  остров,
на който живеели всички човешки ценности.
 
Веднъж те забелязали, че островът започва да потъва.
Тогава  се качили на корабите си ,  за да се спасят.
На острова останала само ЛЮБОВТА.

Тя чакала до последно, но разбрала ,че е  безсмислено
 и  също поискала  да напусне.
 
Обърнала към БОГАТСТВОТО
с молба да я вземе  на своя  кораб.
Но БОГАТСТВОТО  отговорило:
- Корабът ми е натоварен с  много скъпоценни камъни и злато.
  Няма място за теб.

Край потъващия остров плувал и корабът на ТЪГАТА.
ЛЮБОВТА помолила и нея за помощ,
но ТЪГАТА и отговорила:
- Съжалявам, скъпа,но аз съм толкова тъжна,
че трябва да остане сама.
.
Тогава доплувал корабът на ГОРДОСТТА.
И от нея  поискала   помощ  ЛЮБОВТА, но тя и отвърнала :
-Не искам да се наруши редът и
 хармонията на кораба ми.
 
Наблизо плувала и  РАДОСТТА,.
Но тя била толкова заета с веселие, че дори не
обърнала внимание на молбата и .

ЛЮБОВТА се отчайвала вече,когато чула глас зад гърба си:
- Ела, ЛЮБОВ, качи се на моя кораб!.

Тя се обърнала  и видяла един старец. Старецът  я откарал на сушата,
след което отплувал по пътя си.
 ЛЮБОВТА съжалила, че  не  попитала  своя спасител
дори за името му .

Затова се обърнала  към ЗНАНИЕТО:
- Кажи, ЗНАНИЕ, който ме спаси? Кой беше този старец?

ЗНАНИЕТО  я погледнало  и казало:
-. Беше ВРЕМЕТО.
.
- ВРЕМЕТО? - учудила се ЛЮБОВТА. - Но защо ме спаси?

ЗНАНИЕТО проследило  с поглед плуващият  към хоризонта кораб 
и отговорило:
Защото само ВРЕМЕТО
знае
колко важна е
ЛЮБОВТА ЗА ЖИВОТА!!!