Един човек сънувал странен сън.

Вървял по  пясъчен плаж ,а до него вървял  Господ.
В небето, като на голям екран се нижели  сцени от живота му.
След всяка от тях, той забелязвал на пясъка два чифта следи  от стъпки,
единият  -от неговите , другият- от нозете на Господа.

Когато се изнизали  последните сцени от живота му,
той отново погледнал назад към стъпките в пясъка.
И тогава видял, че в протежение на дълго разстояние по брега
се виждали само едните следи.
Той осъзнал  също ,че това били най-трудните
и нещастни години  в живота му.

Човекът се натъжил  много и заговорил на  Господ:

- Не ми ли  каза ,Господи,че ако те последвам със сърцето си,
  ти никога не би ме  изоставил?!
  Аз те следвах!
  Но както виждам ,в най- трудните моменти от живота ми,
  в пясъка личат само моите следи.

  Защо ме остави, Боже?

А  Господ  му отговорил:
- Скъпо мое,  дете!.
   Аз те обичам!
   Никога не ще те  напусна.
   Животът ти бе изпълнен със скръб и изпитания,
   но и тогава не те изоставих -

ПРОСТО ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ТЕ НОСИХ НА РЪЦЕ!!!!