Една майска сутрин, млад мъж видял пред оградата  на  парка човек, на около неговата възраст, да моли за милостиня.
 До него стояла табела на която пишело:  "Аз съм сляп."

Този надпис явно не докосвал  сърцата на жителите и туристите на града, които отминавали забързани . Освен  няколко  дребни монети,
в купата  за събиране на помощи нямало нищо друго.

Докоснат от този тъжен спектакъл, младият мъж се замислил за това, от което е лишен другият мъж  в такъв прекрасен ден, и се спрял  до него:

- Не мога да ви дам пари - обяснил  той извинително на просяка - защото от няколко месеца съм без работа. Но ако нямате нищо против, мога да ви помогне по друг начин. Бих искал да направя някои промени в табелата,  с която молите  за помощ.

Изненадан, просякът се поколебал за известно време, а след това  свил  рамене:

- Добре, правете каквото искате. Но трябва да ви кажа, че едва ли ще се намерят думи, които  да пробудят милост в  жителите на този град.

Младият мъж извадил от джоба си маркер, написал няколко думи на табелата
и си тръгнал.

В края на деня, той се връщал през парка и минавайки покрай просяка,
отбелязал  със задоволство, че новата табела е дала  резултат.
Явно  е отворила  портфейлите и душите на  минувачите, защото
купата била  пълна с пари, и то не само дребни монети.

- Виждам,че при Вас нещата, са се подобрили!- казал той на просяка.

- Точно така, - отговорил  той,  а като разпознал гласа, озадачен попитал:
 -Но какво направихте с моята табела?

- Младежът се усмихнал :
-Аз просто добавих няколко думи - казал той ,  но нищо, което е невярно.
 Сега там е написано:

 АЗ СЪМ СЛЯП, А ПРОЛЕТТА ВЕЧЕ Е ТУК !!!