Живял един  много сприхав и невъздържан млад мъж.
Един ден неговият баща   му дал торба с пирони и  му казал,
всеки път, когато  не сдържи гнева си,
да забива един  пирон в оградата.

Първия ден  той забил десетки пирони.
В продължение на цяла седмица,  се научил да  въздържа  гнева си,
и всеки ден  броят  на пироните забити в оградата намалявал.

Младият мъж разбрал, че е по-лесно да контролираш  нервите си,
отколкото да забиваш пирони.

Най-накрая дошъл денят, когато не изгубил нито миг  самообладание.
Споделил доволен с баща си,но той му казал сега ,
всеки път когато не овладее раздразнението си ,
да вади един пирон от оградата.

Минало време и  дошъл денят, когато  младежът
 могъл да каже на  баща си,
че вече  не е  останал дори един пирон.

 Тогава бащата  хванал сина си за ръката и го завел  до оградата:

-Ти  свърши чудесна работа -казал той на младия мъж-
но  виж  колко дупки останаха в оградата.
Тя никога вече  няма да бъде както преди.
Когато  кажеш на някого нещо лошо,
в него  остава  белег, като  тези дупки.
И е  без значение колко пъти ще  се извиниш  след това.

ВИНАГИ ОСТАВА БЕЛЕГ!!