Един човек в детството си имал за  приятел  старец, който му бил съсед.
Но времето минавало, той заминал да учи далече,
после го увлякла работа и личен живот.

Всяка минута младият мъж  бил зает,
нямал време да си  спомня за детството  и дори 
не се връщал често  в родното си място.

Веднъж той научил, че   приятелят от детството му  е умрял.

Натъжил се младежът, спомнил си колко много е научил от  стареца,
който  се опитвал  да замени  загиналият му баща.
Почувствал се виновен,  и  отишъл на погребението.

Вечерта  влязъл в опустялата  къща на починалия.
Всичко  изглеждало така, както преди  много години.
Само една малка златна  кутийка , за която старецът казвал,
че пази най-ценното му притежание,  липсвала .
Мислейки,че някой от многобройните роднини я е взел ,
той напуснал къщата.

Две седмици по-късно получил колет.
Виждайки името  на съседа си,
младият мъж   разтреперян  отворил  пакета.
Вътре лежала същата  златна кутийка.
В нея се оказал  златен джобен часовник с гравиран надпис:
 "Благодаря ти за  времето, което прекара с мен."

От тогава
мъжът се с тараел да бъде повече  време със съпругата и сина си.

Животът не се измерва с броя вдишвания.
Той се измерва с броя на моментите,
които ни карат да задържим дъха си.