Писмо

                                                        Обичаш ли ме...не чувам...
                                                         По-високо...нищо не чувам...
                                                                    /Из един телефонен разговор/

И аз не чувах добре,
моя нежна и малка.

Разнебитената слушалка
бе побрала море
от сърдити вълни
и загрижени ветрове,
търсещи на всички страни
своите брегове.

Вместо теб -
някакъв мъж
ми съобщи деловито
колко предвиждали ръж
и колко жито.

Аз го помолих да спре,
той замря,
              недочул,и
тихо свърши: добре,
ще говорим през юли...
В този миг се намеси Бургас,
питаше за цимента,
викна, че заради нас
ще пропуснат момента.
Пловдив поиска автокари,
Търново - железата,
някакви градинари
ми се скараха
за цветята...

В невъзможност
друго да сторя
трябваше и аз пред света
откровено да заговоря
за любовта.
И аз викнах
                  със пълна сила
с цялата си страст южна -
мила,
        чуваш ли,
                        моя мила,
твойта любов ми е нужна!

Моят вик укроти морето
и го трогна навярно
- Има право момчето -
рече Русе на Варна.

Стихнаха
               и във къса
но съчувствена тишина
твоят глас
километри разкъса
и в ушите ми прозвъня.

И усетих
как любовта безкрайна,
пленила
хиляди жици и жички,
се превръща
от нащата мъничка тайна
в голяма радост
                        за всички.    

                                       Владимир Башев