*********

Затвориш ли сега за миг очите,
ще видиш колко път зад нас лежи.
А никога до днес не се запитах:
кое така дълбоко ни сближи.

Отгде дойде? И как се случи всичко?
Какво събира хората? Не знам.
Аз знам, че ти сега не си самичка
и аз не съм във трудностите сам.

И има често бурни дни, в които
свисти насреща вятърът суров -
в такова време пари във очите
и мен ми трябва твоята любов.

Това е правото да имаш близък.
Да имаш малки тайни с друг човек.
И пътя, който в щастието влиза,
да бъде и мъчителен и лек.

Когато в мене закипи тревога
и спра за миг с отслабнали гърди,
преди да кажа: - Не! Не мога! -
Аз чувам тих, спокоен глас: - Иди!

И тръгвам. А над мен високо горе
се вдигат птици с пламнали криле,
усмихват ми се дружелюбно хора,
звъни от песни цялото поле.

И ти вървиш до мен.Добра. Честита.
И ясен път пред двама ни лежи.
И тъй е хубаво! Какво да питам:
кое така дълбоко ни сближи.

                              Иван Радоев