Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2016 14:19
Първата ми плаха стъпчица в Блог.бг.
Преди една година.
Поради неумението ми да пиша тогава
/дори регистрацията ми направи стар приятел /,
едва ли някой е разбрал за
неимоверното усилие,което вложих в първия си постинг -
така насипен, изкривен и разбъркан.
Думичките играеха на "прескочи кобила" ,"криеница"
и "чилик" / ако някой помни тази игра /.
Изскачаха от нищото и се връщаха внезапно пак там.
Смешен плач! Буквално.
Днес предлагам същия постинг, вкаран в рамка.
А рамката е моята душа,
същността ми человеческа,
вярата ми в Бога
и в добрите хора.
СВЕТЪЛ, СВЕТЪЛ ВЕЛИКДЕН!
Денят в който съм добра.
Не, че в други дни не ми се случва.
Но в този ден съм САМО ДОБРА.
Усмихвам се на светлеещото утро, после на семейството,
после на всяко цвете, дърво или твар. Здъхвам се от толкова усмивки , но не спирам.
Поздравявам всеки срещнат
и приемам усмивката ,която ми връща.
Хората са толкова мили !
Светът е необятен и неописуем!
Животът е така хубав и неповторим!
Денят в който съм добра и смирена.
Посещавам храма рано, докато още не са дошли
вярващите еднодневки.
Държа запалещата вощеница
и си мисля за моя БОГ.
Посрещнах Го с върбова клонка в ръка.
После Го гледах как коленичил се моли за мен.
После свенливо протегнах краката си да ги измие.
Ядох от плътта Му . Отпих от кръвта Му.
Изтръпнах от мисълта, че може да Го предам!
Вървях след кръста, който кънтеше от старите камъни
направо в душата ми онемяла от болка.
А не от страх. Не от страх!.
И молих се:
- ОТЧЕ, облекчи мъките на своя Син!
А ТОЙ промълви само:
- ОТЧЕ, прости им, те не знаят какво правят!
После паднах над тялото МУ бездиханно и плаках...
И плаках!
Помазах с миро тази горестна плът, завих го в савана МУ бял
и Го оставих на другия свят.
Но ТОЙ не замина от тук.
ТОЙ не ни изостави!
Разпръсна се на милиарди и милиарди горещи искрици,
които превзеха душите ни и ги завладяха необратимо.
Аз ГО обичам ! И зная, че и ТОЙ ме обича!
Това е най-споделената любов на света!
ЗАВИНАГИ!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!