Ето какво открих в част от една много стара читанка.
Мисля, че е подходящо за 
Денят на Земята.

Авторът е Иван Тодоров Карановски
български поет и белетрист -1882 - 1960 г.

ТРАКИЙСКО ПОЛЕ

Ех, тракийско, ти широко поле,
чудно ти си нагоре, надоле!
Драго ми е по тебе да ходя,
твоите треви роснили да бродя:
от сеното дъх ли се заноси,
завъртят ли коса сенокоси,
ти си чудо, ти си примамливо,
поле равно,витно и родливо!
До планински синкави предели
гледам златни ниви се прострели.
Над жетваря, светлий труд що люби,
чучулига пее и се губи.
Нийде нема твойте сладки песни,
твойте ведри синеви небесни.
А стадата, младите овчари,
чудний глас на медните цафари!
Ех, тракийско, ти широко поле,
чудно ти си нагоре, надоле!

          Иван Карановски