УНЕС
        
Говори, говори, говори -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще идем кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в ноща, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам --
но води ме, води ме натам!

           Елисавета Багряна