Един Търсач на Истината веднъж сънувал  Рая.
Той видял тълпа от хора. Полюбопитствал какво се случва
и разбрал, че днес е Рождения ден на Бог.
Човекът горещо благодарил  на съдбата,
че най-сетне  жаждата му  да зърне лицето на Бог ще се утоли.
Той застанал в  очакване накрая  на пътя, заедно с другите чакащи.
И ето  настанала еуфория. Показала се пищна процесия.
В началото пристъпвал  важен човек, яздейки красив кон.
Той бил последван от многобройни свита  хиляди последователи.
Търсачът  се приближил към  близкия до него  и попитал:
- Това ли е  Бог?
- О, не! - отговорил той - Това е Кришна.
 Още не преминала първата процесия и се показала друга.
- Това ли е  Бог? - отново попитал Търсачът.
- Не, това е Мохамед и неговото обкръжение - бил отговорът.
Шествията следвали едно след друго в безкрайна  последователност:
Буда, Христос и много  велики пророци.
- Кога ще дойде Бог? -  питал Търсачът  на Истината....
Тълпата неусетно се разредила.
Вече не звучали фанфари.
Човекът се уморил. Поседнал.
Накрая, с изключение на него,  никой не е останал на улицата ...
Изневиделица пристигнал  един скромен на  вид старик на бял кон.
Никой не го придружавал.
Търсачът с интерес го последвал.
И тогава го осенило:
"Това би трябвало да е Бог! 
Никой не е  така самотен,  както Бог в огромната Вселена!!"
Той се приближил и попитал:
- Ако ти си  Бог, защо си толкова самотен?
От тези думи  Божиите очи се напълнили  със сълзи и той казал:
- Всички хора са разделени между тези, които минаха оттук.
 И никой не остана с мен.
Защото с мен може да бъде само онзи, който не следва никого.

"Първата глътка от чашата на естествознанието поражда атеизъм,
 но на дъното на чашата  ни очаква Бог!
                                                                Б. Хайзенберг