Живял един  беден човек, посветен с цялото си сърце на Буда.
Той имал красива стара дървена статуя на Буда, един истински шедьовър.
Грижил се за нея като  за най-голямото съкровище.

В една студена зимна нощ останал сам  в сламена хижа.
Царял сковаващ мраз, а той нямал дори треска,с която да запали огън.
Човекът треперел в отчаянието си.
Изглеждало, че идва часът на неговата смърт.

В полунощ, когато той   почти се вкоченил, пред него се явил  Буда
и го попитал:
- Защо не, ме изгориш ?
Дървената статуя все още стояла  до стената. 
Човекът бил много уплашен.
"Това трябва да е  дяволът" - помислил  си той.

- Какво говориш? Да изгоря статуята на Буда?
Никога!  Никога!

Буда се засмял  и казал:

- Нима ме виждаш в нея?
Аз съм в теб, а не в статуята!.
Аз не съм в предмета  за молитва. Аз съм в молещия се.
Дори  треперя сега в теб!

Запали си огън! Изгори тази статуя!