Прочетен: 653 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2012 18:50
Painter Michael Parkes
Кажи ни за красотата.
А той отговори така:
Къде бихте могли да намерите красотата и как ще я познаете,
ако самата тя не е вашия път и пътеводител?
И как ще говорите за нея, ако тя не е тъкачът,
който тъче вашата реч?
Нещастният или раненият ще каже: "Красотата е добра и милостива.
Като млада майка, още срамуваща се от собственото си великолепие,
тя ходи сред нас."
Страстният ще каже: "Не, красотата е нещо могъщо и страховито.
Като буря, тя разтърсва земята под краката и небето над главата".
Умореният и изтощен ще каже: "Красотата е като тих шепот Тя говори с духа ни.
Нейният глас притихва пред нашето мълчание,
като слаб огън, който трепери от страх пред сянката."
А неспокойният ще каже: "Чувал съм я да крещи сред планините,
между високите върхове.
И с виковете и , се носи тропот на копита, махане на криле и рев на лъвовете".
Вечерта, пазачът на града, ще каже: "Красотата ще изгрее от изток на разсъмване".
А в средата на деня тези, които работят или пътуват ,ще кажат:
"Ние я видяхме, склонила глава над земята от прозореца на залеза".
През зимата затрупаните със сняг ще кажат:
"Тя ще дойде с пролетта, тичаща надолу по хълма".
А в летните горещини свещениците казват:
"Ние сме я виждали да танцува с есенните листа.
Видяхме и снежните кичури в косата и".
Всичко това ще кажат за красотата.
А всъщност истината е, че никой не говори за нея,
а за своите незадоволени потребности.
Защото красотата не е необходимост , а екстаз.
Тя не е пресъхнала уста или празна, протегнатата за милостиня ръка.
По-скоро е огън , горящ в сърцето и пеееща от възторг душа.
Това не е образ, който бихте искали да видите
и не е песен, която бихте искали да се чуете.
А по-скоро образ, който стои пред вас, макар да сте затворили очите си;
и песен, която чувате, макар да сте запушили ушите си.
Това не е сок, запазен в обелената кора на дърво.
По- скоро, това е градина, която винаги е в цъфтеж
и ангели, които винаги летят.
Хора,
красотата - това е животът, който сваля покривалото от своето лице.
Но самите вие сте този живот, и вие самите, сте това покривало.
Красота - това е вечността, гледаща на себе си в огледало.
Но вие самите сте тази вечност, и вие самите сте огледалото.
Халил Джубран
