- Какво да правя? - със сълзи на очи се оплакваше момичето -
Аз винаги се опитвам да бъде мила с хората, никого да не обидя  
и да помагам на всеки с каквото мога.
И макар,че към  всички съм  учтива и приятелски настроена, често 
вместо  благодарност и уважение,  получавам  обиди и насмешки.
Дори понякога се случва  хората да са открито враждебни  към мен.
Аз не съм виновна за нищо и това  е  толкова несправедливо,
че  ме обижда до сълзи.
Посъветвайте ме,  какво да правя.
 
Мъдрецът  погледа красивото  момиче и каза с усмивка:
- Съблечи се гола и и се разходи  в този вид из града .
 
- Да не сте луд! - възмути се красавицата. - В такъв вид ще се опозоря 
и Бог знае какво ще ми се случи още.
 
- Виждаш  ли  - отвърна  мъдрецът  - ти се страхуваш 
 да се появиш на публично място,  излагайки красиво си тяло .

А ЗАЩО ТАКА СМЕЛО  ВЪРВИШ ПРЕЗ СВЕТА С РАЗГОЛЕНАТА СИ ДУША ?

и текст, и картина...
и музика...

Днес хората се грижат за материалните си страни и са изоставили духовните. Душата е гладна, гола и изтормозена...

Поздрави!