Върховете на твоите пръсти, плъзгащи се по кожата ми,
палмовите дървета, полюшкващи се с вятъра...
Образи...
Пееше ми приспивни песни,
и виждах най-сладката тъга в очите ти.
Умен трик...

Е, никога не съм искала да бъдеш нещастен.
Бях помислила, че искаш същото за мен...

Докато вървяхме през оживените улици,
ти хвана ръката ми и танцува с мен.
Спомени...
И преди да си тръгнеш целуна устните ми,
каза ми, че никога няма да ме оставиш да забравя
тези образи...

Сега не мога да погледна океана,
не мога да се разходя по улиците нощем,
не мога да се събудя сутрин,
без ти да си в мислите ми...
След като изчезна започнах да живея в миналото,
а се обзалагам, че ти си повече от добре...

Аз ли направих така, че да ти е толкова лесно
просто да влезеш и да излезеш
от живота ми?

Довиждане, мой почти-любовник,
довиждане, моя безнадеждна мечта.
Опитвам се да не мисля за теб,
не можеш ли просто да ме оставиш да живея живота си?
Сбогом, моя нещастна любовна история,
време е да ти обърна гръб.
Трябваше да се досетя, че ще разбиеш сърцето ми,
почти-любовниците винаги го правят...

последните два реда...
казват всичко... емоционално,
вълнуващо, съкровено...