НА ТЕБ СЕ МОЛИМ...







Завръщане към самотата
(текст: Андерс Якобсон)

О, светът ни кара да се завърнем, да се завърнем към самотата.
Надеждата идва понякога и в сърцата на тези, които скитат сами.

Чуй тихите ми молитви, докато плача тази нощ!
Зората настъпва по-сива, ти си отлетял с нея!

Любовта напуска земята, оставя само сянка...
Тя шепне "сбогом", докато ние тихо чезнем...

Сълзи очите ми проливат,
но здрачът успокоява моя плач.
Моля те, дай ни крила!
Без любов нашият свят умира... той умира!

Да се потопя в студеното, скръбно море...
Така изгубена в свят, който не е... за мен!

Чезнещата луна плаче без сполука,
докато изгряващото слънце отразява моята болка.
Ние плаваме през морета от вина и срам,
но все още подхранваме на изгубената любов, любовния плам... с надежда!

Чуй тихия ни плач, докато се молим тази нощ...
Нощта напредва по-студена, но аз виждам нова светлина.

Красива нощ, на теб се молим;
нека най-истинската любов ни споходи!
Красива нощ, на теб се молим;
нека всички илюзии просто изчезнат!

и много красив текст...
развълнува ме...