Един цар се оплакъл на познат мъдрец:

- По- рано и аз често се занимавах с духовни търсения. Много исках да открия абсолютната истина .Но отдавна  вече не  ми е до това. Времето ми е изпълнено с  ежедневни грижи , задължения и интриги.  Как мислиш, защо се случи така?

-  А ти погледни върховете на тази планина.  Не е ли прекрасна тази картина?

- Да, направо  е великолепна!

- Хайде да отидем зад оня голям  камък и да и  се полюбуваме от там.

- Какво говориш? Ако застанем там, как ще видим планината зад него?

- Ето това става и с твоя живот - казал мъдрецът.-
ти си стигнал  дотам, откъдето не само, че не се вижда истината,
но отсъства и желанието да я търсиш.